Снимки: Меридиан МачВ края на юни Блиц първи разкри една ужасяваща новина

Олимпийският шампион Даниел Петров: Жена ми искаше да ме заколи, мислех за самоубийство!

Снимки: " Меридиан Мач "

В края на юни Блиц първи разкри една ужасяваща вест – олимпийският ни първенец по бокс Даниел Петров е настанен в психодиспансер, след като преди този момент е лежал няколко дни в столична клиника поради стряскащи признаци.

Ето че малко повече от три месеца по-късно Даниел Петров направи разтърсваща изповед пред сътрудника Иво Тасев от вестник „ Меридиан Мач ”.

Предлагаме ви целия материал от спортния всекидневник:

„ С Дидо се срещаме в жилището му в столичния квартал „ Дружба ". Изглежда все същият, сините му очи те пронизват, във форма е, пресен, даже леко напълнял за спортните 48 кг. Усмихва се както преди, само че в края на усмивката има болежка. Апартаментът е чист, леглата са по конец. Докато Дидо ми демонстрира стаите, отваря вратата на килера. Килерът на славата. Там висят негови фотоси с медали. Купите са в хола. А ето каква е и другата страна на медала...

" Всичко потегли от предходната година. Беше 12 март, неделя. Тогава втората ми жена ме напусна. Взе детето със себе си и аз изпаднах в меланхолия - стартира потресаващия си роман Даниел. – Но да тръгнем от по-рано. Работех в общината. Разнасях храна в детските кухни. До обяд имах работа. Като завършек с кухните, отскачах до у дома, преобличах се, слагах си едни дънки и се паркирах в Общината. Жена ми работеше там като касиерка. Аз - при нея. Обаче идва архитектът: „ Закарай ме там ". После заместник-кметът. Айде и него. Бяха ми дали чисто нова кола - Дачия. Другите, старите водачи — тарикати, умеят да се крият. Обаче Дидко не може да се крие. Пък и не съм подобен... Прибираме се дружно, вземахме детето от учебно заведение. Кметът на „ Дружба ” - Ивайло Цеков, ми беше разрешил да се прибирам със служебната кола. Беше ми разрешил, в случай че с персоналния ми автомобил стане нещо, да употребявам служебния. Само да внимавам. Но аз отсякох „ Не! " Свършва ми работното време и това е. Идвам, паркирам я насреща, след 5 следобяд не я докосвам. И си бях доста прецизен и виновен

С дамите от кухнята доста се разбирах. Динко ми викаха. Всичко си беше наред... Обаче жена ми - Светла, стартира да се трансформира в отношението си към мен. Много. Не ми даваше да лягам на леглото — на спалнята. „ Няма да ми лягаш на мястото " - крещи ми, хваща ме, дърпа ме. Къса ми фланелките, скача да се бие тук - против мене. С ножа в ръката! Добре, че беше племенникът ми Кристиян — на сестра ми детето, той живееше известно време у нас. Хвана й ръката, както беше протегнала ръка с ножа против мене. Започна доста да пие. После - аз съм я бил. Аз пестник не съм й блъснал. И тази същата неделя, 12 март, следобяд — към 3, 3 и нещо, отидох в другата стая да си легна. Тя отново беше станала нападателна. А като стартира да крещи, всички чуват - прозорецът на кухнята е отворен. Казах й „ Остави ме на мира, на следващия ден сме на работа ". Тя не може да се спре, продължава да крещи. Гони ме „ Иди, слизай долу при пияниците и барабите! " И ме наскърбяваше непрекъснато. Най-често ме наричаше „ злощастник ". А се е случвало да ме кълне пред родната ми майка, представяш ли си... Нещастник съм бил. Тя тъй като е доста щастлива, не беше виждала море, преди да се срещнем...

Въобще — стана по този начин, че откакто излезеше от Общината, тя се променяше. Всяка вечер панаири, панаири, панаири... Откачах напряко! И отново да се върнем на 12 март. Легнал съм си аз — по едно време тя ме дърпа. „ Стани, някой те търси на вратата ". Викам си аз „ Кой ще ме търси?! " Излизам -отвънка пред вратата 5-6 служители на реда. Долу пред входа още толкоз — две патрулки. А единия го познавам, той е тука от 8 РПУ. От работата ми в полицията се знаехме. „ Дидо, ти тука ли живееш? ", ме пита той. А Светла с щерка ни Вероника (тя е, към този момент на 13)стоят на вратата на една от стаите. И ми споделя служителят на реда: „ А бе, Дидо, получихме сигнал, че си пребил жена си, че си счупил телефона й и че си натрошил къщата. „ Моля?! - отвръщам аз. - Ето, заповядайте, влезте ". „ Ама ние нямаме заповед ", отвръщат.

„ Влизайте, момчета без заповед. Аз ви давам позволение ". Нищо у дома не беше пипнато. В това време тя крещи „ Той ме преби! " и държи детето. А то какво станало: ние като сме се скарали и аз съм си лежащ, тя се обадила на брат си в Бухово - те са от там, и до момента в който съм си дремвал, си приготвила багажа в едни торби огромни и ги поставила в килера. Сигнала го подал брат й. И запитвам аз детето пред служителите на реда „ Бил ли съм майка ти? " Вероника споделя „ Не ". „ За какво ни извикахте? - питат я Светла към този момент служителите на реда. - Нито в къщата има нещо счупено, нито телефонът ви е развален ". А той телефонът чисто нов, тя го извади и го сподели. През това време идва брат й — взима торбите и ги качва на колата, има едно Рено, и изчезват. Вечерта, откакто не ми вдигаше никой, се взимам аз и в Бухово. Само снахичката излезе.

Помолих я: „ Кажи й да излезе и да се разберем! " Те и там потеглиха да ми викат полиция. А през това време тя си изкарала здравно и ограничаваща заповед за себе си да не я приближавам на 200 метра. Имала синини. Покажи къде си синя! Нищо й няма. А тези синини аз знам от кое място са. Тя като се напие, и се удря по ръбовете и пада. Имала синина под мишницата — по какъв начин съм я блъснал там? От друга страна, аз съм знаел по какъв начин да блъскам, тъй като съм бил боксьор, по този начин, че да не й остават следи. И заведоха две каузи против мене - едното за домашно принуждение, само че то отпадна, тъй като им занесох един куп очевидци, а другото — за издръжката на детето. Всъщност беше дело като за бракоразвод, тъй като ние със Светла нямаме брак. В съда ме направиха на нищо. Освен че съм я бил, и вадил револвер. Имал съм го, тъй като съм работил в полицията. Тогава ми желаеха двама очевидци. Моят юрист настоя да са външен - комшията Иво, и вътрешен - племенникът Кристиян, който е виждал всичко. Момчето сподели и за ножа. Ужас ти споделям... Въпросната Светла искаше да разбие фамилията на едни доста положителни другари във Варна. А и една комшийка ми загатна, че се е виждала различен. Защо не ми го сподели?! Щяхме да се разделим по живо, по крепко, без панаири, без каузи...

Но това нямаше значение в един миг. Адвокатът ми споделя:„ Даниелчо, аз съм 40 и повече години бракоразводен юрист, единствено в два случая детето е обещано на бащата ". Това е ситуацията. А аз сина й го отгледах от пет годинки. И когато съдията ми даде думата, аз споделих „ Госпожо ръководител, на доста нелепости се наслушах, само че кажете ми „ Може ли да има ограничаваща заповед от 200 метра, откакто ние работим на едно място и тази наша работа ни принуждава да се разминаваме в един кулоар? "

Един ден бях в кухнята и кварталният — Жоро Дулев, идва. Излязох извън до оградата. „ Мини по-късно до приемната ", ми вика той. „ За какво? ", запитвам аз, до момента в който той ми написа сигнален протокол. И защо: Светла написала недоволство, че съм спрял с колата пред Общината. Автомобилът е длъжностен, аз съм служебно лице към Общината, мястото, на което спирам, е служебно. Къде да спра - в езерото вътре?! Казвам на Жорката Дулев:„ Предупреди нея, че единствено излиза да пуши извън и ме вижда. Да се скрия под колата ли? " Приключи се и с този случай... А, не дай си Боже, тя като си пътува до Бухово, а до такава степен са 30 км, някой й дръпне чантата или я набие, мен ще обвинят! Като нищо! ”

Стигаме до психодиспансера, и по-точно Центъра за психологично здраве в София на бул. „ Сливница " - покрай колелото на Сточна гара.

„ Един ден, беше юни, отивам до аптеката — връща лентата обратно Даниел. - Почнах да получавам едни залитания. Не съм пийнал, нищо ми няма. Така беше и на път за аптеката. И едно момче — Ицето, съсед, ме видял по какъв начин залитам - напряко щях да се пребия. Дойде при мен. Аз му споделям „ Не ми е добре ". Ицето се обадил на един различен другар - Светлин, викат му Баро, качили ме и ме закарали в „ Софиямед ”, в незабавното. Там ме прегледаха, сложиха ме на системи. А аз в действителност не знаех какво ми има. Не знам за какво залитам - не съм пил. Една седмица лежах на системи в „ Софиямед ". Скенери, медикаменти, инжекции, какво ли не... И какво се откри: всичко това било нарушение на нервната система. Такава е и ми е диагнозата - нарушение на нервната система. То можело да се отключи години след ударите в главата и черния дроб, които съм понасял на кръга. В диагнозата ми написа „ повреден черен дроб " ` - не цироза. В моя случай — близо 20 години... На всичко от горната страна аз нямам здрав сън, напряко се раздирам от всевъзможни терзания. Слагат и алкохола, въпреки че аз не съм пияч, а ме изкараха подобен. Да, пийвам, само че пияч не съм. Не съм прекалявал. А в „ Софиямед " изпаднах в делириум. Откачих. Нервна рецесия имах. Даваха ми успокоителни. Така се случи там да ме завари това положение. Можеше и да е у дома. Привиждаха ми се всевъзможни неща. С майка ми влизаме в асансьора и аз запитвам „ Какви са тия две кучета ". А кучета няма... И внезапно от „ София-мед " ме взеха с една кола за спешна помощ и ме закараха в диспансера на Сточна гара, без аз да знам къде ме водят. Там е клиника за психологично заболели, алкохолици и наркомани. Питам аз лекарката, която ме придружи в колата за спешна помощ „ Къде отиваме? " Тя ми дава отговор „ Сега ще видиш ". Едно момче от стаята — Боби, ми сподели, че сме до Сточна гара. Бях ходил там, до момента в който работех в полицията. А и чувах влаковете. Оттам се ориентирах и аз къде съм. Между другото по ръцете ми бяха избили дебели рани на ръцете и врата.

Но първо ме удари в краката, не можех да вървя. И в този момент ми изтръпват. Като че нямам оросяване... само че желаех час по-скоро да си потегли. Д-р Йорданова, доста съм й признателен, ме пусна. Голямата ми щерка - Веселина, пристигна да ме вземе с колата. И минах на домашно лекуване. Майка ми правеше салати. Вземах доста мощни медикаменти. После минах напълно на витамини - билков чай, мет-лено семе, мед, мляко, яйца, прясно мляко, билки, семе. Един различен съсед Дидо Вожда му викаме, ме води в Плана планина. Там има естествени минерални извори, те са лечебни. Топя си краката там... "

Изведнъж, както приказваме, Даниел става и отваря една от малките врати на кухненската секция. Показва ми свещите сред чашите вътре.„ Паля си свещички. И тамян кадя. Имам възприятието, че някой ми е направил магия... Няколко пъти съм мислел за самоубийство. Не са ме нокаутирали на кръга, в този момент ме нокаутира животът. И по-точно - една жена... Един път единствено съм изпадал в нокдаун — против германеца Ян Кваст на полуфинала в Барселона. После обаче го спуках. А в този момент... "

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!

Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!

За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html